Кой би си помислил, че в нашата съвременна епоха, от която като цяло отсъстват социалните и политико-правни приложения на Библията, I Царе има обхватно отношение към всяка от тези сфери, както и психологическите и духовните състояния, които стоят зад тях?
Ако някой си спомнят нещо от I Царе, това е може би преданата молитва на бездетната Анна (станала предмет на толкова много проповеди по случай деня на майката), или най-вероятно нищо друго, освен историята за Давид и Голиат. Повечето хора ни най-малко не подозират, че Анна се е молела за политическа и социална революция в своето време. Не подозират, че освен всичко друго, I Царе обръща внимание на директната връзка между социалната свобода и Божия закон, между националната сигурност и Божия Закон, а също така и на конкретни политически проблеми, като например библейските принципи за водене на война, царствеността – царската власт и сан, националната отбрана, правото за носене на оръжие, данъчното облагане, наборната военна повинност, националното величие, кандидатирането за политически постове, политическите партии, съперничеството между партиите, юриспруденцията – в това число и библейското „общо“ право срещу произволното (основано на предубеждения) гражданско или „уставно“ право, как да останем верни на принципите си, когато на власт е режим, враждебен на библейските закони, изселването от страната, политическия компромис, гласоподаването, по-малката от две злини, държавата на надзора и т.н. Поразително е как, след като вникне в разказите в I Царе, човек вижда колко близо и в колко много отношения положението, в което се намират Самуил и Давид, наподобява нашето и колко често политическите изрази, с които си служат съвременните християни, са в по-тясна връзка с тези на Саул, отколкото с тези на Давид.