Тийнейджърите са деца в преход. Те не са възрастни. Техните нужди, включително емоционалните, са все още детски. Една от най-честите грешки, която родители, учители и други допускат, е да се отнасят към тийнейджърите почти като към възрастни хора. Така пренебрегват тяхната детска нужда да чувстват, че някой ги обича и приема, че някой се грижи и мисли за тях. В резултат много тийнейджъри смятат, че никой не се интересува истински от тях, чувстват се непълноценни и объркани, проявяват агресивност и непокорство. Макар повечето родители истински да обичат своите пораснали деца, те не умеят да изразяват любовта си така, че тийнейджърите да се чувстват обичани и приети, но ако наистина желаят да задоволяват нуждите им, те са в състояние да се научат.
Д-р Кембъл не пише като човек, който само посочва грешките и дава приятелски съвети, а като специалист по педиатрия и психология, решен да намери практически начини за задълбочаване на отношенията с тийнейджърите. Авторът излага не само приложими принципи, а и откровено споделя провалите и успехите в собственото си семейство.