През последните два века евангелското християнство се е поддало на измислиците на светския хуманизъм за човека като мерило за всички познавателни категории. Тази лъжа е била преведена на богословски език като „свободна воля" на човека. Време е за връщане към истинското библейско учение.
Третата книга на Институтите на Жан Калвин е добро начало.
Жан Калвин отказва да бъде въвличан в логиката на хуманизма, която намира за противник на истината, и не се смущава ясно да го заяви, като издигне върховенството на Божията благодат над човешката воля. В това Калвин не е сам. Той просто следва поредицата от църковни богослови, започваща от апостол Павел, продължаваща през Отците на Църквата (особено Бл. Августин) и стигаща до предшественика и съработник на Калвин в Реформацията на Църквата, Мартин Лутер. Няма разлика в идеите на Лутер и Калвин. Реформацията е възстановяване на учението на Ранната Църква, и това възстановяване се основава на една-единствена идея, централна и жизнено важна за истинското християнство: Върховенството на Бога и Неговата благодат в спасението.
Третата книга от Институтите на Жан Калвин се занимава с библейската идея за върховенството на Божията благодат. След като в Първа и Втора книга представя познанието, което имаме за Бога, и за Неговото изкупително действие в Христос, сега Калвин ни дава последователно библейско обяснение на начина, по който получаваме Божията благодат.
Темите на Трета книга - новорождение чрез вяра, безплатно оправдание чрез вяра, покаяние, Божия вечен избор, и крайното възкресение - са непоносими за съвременните хуманисти. Стъпка след стъпка Калвин изгражда зданието на библейското учение за благодатта, и разбива измислиците на християнския пелагиански хуманизъм. Разбира се, в тази дискусия той закономерно очаква враговете на истината да зададат въпроса: „А какво стана със свободата на човека да избира? Къде тук е човешката свобода?" Калвин отговаря на този въпрос със специална глава: „Християнската свобода."
Калвин е нетолерантен към всяко друго учение. Не защото смята себе си лично за абсолютно прав, а защото не може да понесе каквато и да е мисъл или идея, която отнема от заслугите на Бога за нашето спасение.
Само така, показва Калвин, ще бъде запазена славата на Бога в спасението.