Мнозина днес си представят християнството преди всичко като "морална религия": религия, която се занимава главно с поведението на човека, въздържанието от определени страсти и действия, както и налагане на определени морализаторски правила за говорене. Да си християнин, според тях, е просто да си "добър" и новороден." Дълбокото познание на вярата, интелектуалните й основи, доктриналната чистота, се оставят на "професионалните" църковни служители, пастири и богослови.
Християнството не е преди всичко "морална религия". В основата си, християнството е доктринална религия с неизбежни морални следствия. Християнството е учение. То е поклонение, литургия на лично посвещение към един личностен Бог и познаване - интелектуално и духовно - на този личностен Бог. Християнството е също цялостен мироглед за вселената - сътворение, вътрешни взаимовръзки и отношения, развитие, историческа целенасоченост и край. Разбира се, християнството е също и принципи за морално поведение.
Във Втората книга на своите Институти на християнската религия Жан Калвин започва да прилага вечните принципи във времето, като проследява историята на взаимоотношенията между Бога и човека. В грехопадението човекът е изпаднал от своето първоначално състояние на съвършенство. Това деяние е покварило цялото му същество, и сега човекът не е способен на нито едно добро дело, нито дори да се стреми към някакво взаимоотношение със своя Създател.
С това обаче не свършва заветът между Бога и Неговите създания. Бог се намесва в историята, за да изпълни Своя план, като извършва делото на Изкупител на човечеството. Изкуплението е главното действие на Бога в историята, и Изкуплението е центърът на историята - източник, кулминация и цел на всяко историческо събитие и на целия ход на историята. Задачата на Изкупител е поета от Втората Личност от Триединството, Божият Син Исус Христос.
Следователно, центърът на цялата земна история е делото на Исус Христос. Чрез Исус Христос Бог отделя Своите избрани в Своето заветно общество, Църквата.